13.01.2017 г., 9:02

През снежната буря вървя

476 0 8

Отдавна, отдавна се изгубихме,

по трънливия път на съдбата си

с последни сили през снежната буря вървя,

дано да открия отново любовта ни...

Отдавна не мисля за себе си...

раздадох и последната глътка надежда,

през снежната буря към тебе вървя,

дано да докосна душата ти.

И спомени бавно обгръщат ме...

цял живот твоя сянка бях

и твой ангел с разперени криле,

който бдеше над теб...

Уморих се да прося милостиня,

уморих се да не чуваш моя глас,

умориха се крилата да те пазят,

безпомощни, отпуснати стоят,

пречупени от ветровете...

Дали ще тръгнеш след мен...

да ме потърсиш отдавна изгубена,

или в твоя измислен свят ще останеш,

не разбрал, че не всичко е вечно –

дори и любовта ни...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Йонка, благодаря ти за хубавия коментар!
    Светле,винаги трябва да търсим светлината
    та тя е навсякъде около нас - да знам, че
    пътят е труден понякога но именно силата
    на Любовта ни дарява с надежда,
    че нещата могат да се подобрят
    от нас зависи!Благодаря ти!
    Благодаря ви, още веднъж мили приятели!
  • Дотежа ми...
  • Силно емоционално и тъжно, но ясен е погледа в далечината се очаква нещо добро. Добър исказ. Браво така трябва да бъде смелият човек
  • Веси, благодаря ти!
    Васе, така е всичко има край
    но и начало - от нас зависи!
    Младене, благодаря ти за хубавия коментар.
    Дали ще тръгнеш след мен...
    да ме потърсиш отдавна изгубена...
    Именно тука лирическата предоставя
    правото на избор...

    Да ангела превързва крилата си и отново
    бди над своя любим...защото той е тръгнал след нея
    да я търси в снежната буря, илюзорния му свят
    е сринат до основи и той иска отново да открие
    изгубеният път към сърцето и...

    Силвия, благодаря ти!
  • "Уморих се да прося милостиня,
    уморих се да не чуваш моя глас,
    умориха се крилата да те пазят,
    безпомощни, отпуснати стоят,
    пречупени от ветровете..."
    Красива поезия Катя,оценявам високо!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...