Jan 13, 2017, 9:02 AM

През снежната буря вървя 

  Poetry » Other
338 0 8
Отдавна, отдавна се изгубихме,
по трънливия път на съдбата си
с последни сили през снежната буря вървя,
дано да открия отново любовта ни...
Отдавна не мисля за себе си...
раздадох и последната глътка надежда,
през снежната буря към тебе вървя,
дано да докосна душата ти.
И спомени бавно обгръщат ме...
цял живот твоя сянка бях
и твой ангел с разперени криле,
който бдеше над теб... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Random works
: ??:??