rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
14 nov 2017, 10:24

През световете...

1.1K 3 5

Ти към мен откога...

векове ли пътуваш?

И дали любовта

това чакане струва?

 

Ти отваряш врати,

светове и надежди.

А се късат мечти,

като тъничка прежда.

 

И се раждат отново -

силен плач на дете.

Всичко времето дава,

чакаш го с векове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Браво, Раде, страхотно казано.
    И аз нака то разбрах - чаканата среща със сродната душа, с която заедно се завръщат у Дома.
    Бива си те!!!
    ((( )))
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Благодаря ви!
    Таня, стихотворението е не за дългото, безмислено чакане нещо да се случи. Имам предвид прераждането, когато срещата със някой е максимално отдалечена във времето.
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Нищо не дава Времето, ако не си вземеш... то е научено да взима лакомо.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Хареса ми творбата ти, Раде!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Чакането е трудно, но си струва!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0