rozza (Радка Миндова)
9 365

14 nov 2017, 10:24

През световете...

Poesía » De amor

1K 3 5

Ти към мен откога...

векове ли пътуваш?

И дали любовта

това чакане струва?

Ти отваряш врати,

светове и надежди.

А се късат мечти,

като тъничка прежда.

И се раждат отново -

силен плач на дете.

Всичко времето дава,

чакаш го с векове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Браво, Раде, страхотно казано.
И аз нака то разбрах - чаканата среща със сродната душа, с която заедно се завръщат у Дома.
Бива си те!!!
((( )))

2019-03-16T21:43:04+02:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря ви!
Таня, стихотворението е не за дългото, безмислено чакане нещо да се случи. Имам предвид прераждането, когато срещата със някой е максимално отдалечена във времето.

2017-11-15T13:33:05+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Нищо не дава Времето, ако не си вземеш... то е научено да взима лакомо.

2017-11-14T21:50:51+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Хареса ми творбата ти, Раде!

2017-11-14T13:28:58+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Чакането е трудно, но си струва!

2017-11-14T11:05:42+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0