През световете...

Поезия » Любовна

1.1K 3 5

Ти към мен откога...

векове ли пътуваш?

И дали любовта

това чакане струва?

Ти отваряш врати,

светове и надежди.

А се късат мечти,

като тъничка прежда.

И се раждат отново -

силен плач на дете.

Всичко времето дава,

чакаш го с векове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

Браво, Раде, страхотно казано.
И аз нака то разбрах - чаканата среща със сродната душа, с която заедно се завръщат у Дома.
Бива си те!!!
((( )))

2019-03-16T21:43:04+02:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря ви!
Таня, стихотворението е не за дългото, безмислено чакане нещо да се случи. Имам предвид прераждането, когато срещата със някой е максимално отдалечена във времето.

2017-11-15T13:33:05+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Нищо не дава Времето, ако не си вземеш... то е научено да взима лакомо.

2017-11-14T21:50:51+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Хареса ми творбата ти, Раде!

2017-11-14T13:28:58+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Чакането е трудно, но си струва!

2017-11-14T11:05:42+02:00