rozza (Радка Миндова)
365 4260
14.11.2017 г., 10:24 ч.

През световете... 

  Поезия » Любовна
714 3 5

Ти към мен откога...

векове ли пътуваш?

И дали любовта

това чакане струва?

 

Ти отваряш врати,

светове и надежди.

А се късат мечти,

като тъничка прежда.

 

И се раждат отново -

силен плач на дете.

Всичко времето дава,

чакаш го с векове!

© Радка Миндова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Раде, страхотно казано.
    И аз нака то разбрах - чаканата среща със сродната душа, с която заедно се завръщат у Дома.
    Бива си те!!!
    ((( )))
  • Благодаря ви!
    Таня, стихотворението е не за дългото, безмислено чакане нещо да се случи. Имам предвид прераждането, когато срещата със някой е максимално отдалечена във времето.
  • Нищо не дава Времето, ако не си вземеш... то е научено да взима лакомо.
  • Хареса ми творбата ти, Раде!
  • Чакането е трудно, но си струва!
Предложения
: ??:??