През сълзи
През сълзи
http://www.vbox7.com/play:52b2d282
Недосънувани,
любовните импулси
пресипнаха от викане
по мене.
И ме замериха
с разчупената
непотребност
на кърпеното със въздишки
време.
Протегнала ръце
нагоре –
към облаци
от чакани порои,
се молех.
Не на Господ.
Не на хората.
На себе си се молех.
...
А вътре
ледените клади
ме изгаряха.
Аз бях и кръста,
и иконата...
и безпощадната
десница на позора...
Бях немилостива.
Като огъня.
Сама забих
в плътта си
ръждясали пирони.
И изпих
отровата...
...
А Господ
през сълзù
се смееше...
отгоре ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
