12.09.2008 г., 22:04 ч.

През сълзи 

  Поезия » Философска
732 0 11

През сълзи

http://www.vbox7.com/play:52b2d282

 

Недосънувани,

любовните импулси

пресипнаха от викане

по мене.

И ме замериха

с разчупената

непотребност

на кърпеното със въздишки

време.

Протегнала ръце

нагоре –

към облаци

от чакани порои,

се молех.

Не на Господ.

Не на хората.

На себе си се молех.

...

А вътре

ледените клади

ме изгаряха.

Аз бях и кръста,

и иконата...

и безпощадната        

десница на позора...

Бях немилостива.

Като огъня.

Сама забих

в плътта си

ръждясали пирони.

И изпих

отровата...

...

А Господ

през сълзù

се смееше...

отгоре ми.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С благодарност на всички, които се спряхте!
    А стихът... не знам... написан е след поредната безсънна нощ. Това е, което се получи. Дано е що-годе сносно поднесено!

    Поздрави на всички!
  • Великолепно!!!Поздрав,Елмира!!!
  • Аз бях и кръста,
    и иконата...
    и безпощадната
    десница на позора...

    Много силно!
  • Силно до болка!!! Невероятно...
  • А вътре

    ледените клади

    ме изгаряха.

    Аз бях и кръста,

    и иконата...

    Силно!
  • Поздрави за чудесния стих и прекрасната музика!Много ми хареса и този твой стих, Елмира!
  • Няма да копвам любима част... цялото е страхотно!!!
    Прегръдки!
  • Аплодирам! Много силно!!!!!!
  • Аплодисменти, Ели!!!
  • абе момиче ... овладей болката си ... знаеш ли , писал съм оптимистични , нежни , красиви ...дори ..."лигави" неща , в мигове в които съм бил готов да си резна вените ...


    контролирай болката ...


    Поздрави!


    П.П. не ми обръщай внимание
  • ...много е! Поздрав!
Предложения
: ??:??