15 jul 2008, 20:04

През вратата

839 0 1

В минутите, провлачени от самотата,

прочетох тайната в очите на децата.

Разказа ми я сянката, едната,

която носи се насред полята.

 

Показа ми къде е суетата,

защо мирише на порок света,

прочете надписите във водата

и ги прошепна през греха.

 

Ловецо, хващай рат трънлива,

пропей през житните нивя,

разбий вратата полужива

и радвай се във самота.

 

Това е твоя чест и слово,

това е твойта мисъл нова -

да литнеш във простори голи

и да внесеш оттам обнова.

 

Да литнем всички в думи силни,

в души смирени, силни, строги,

да видим светлини обилни

и да прекрачим порти нови.

 

.....................

 

Обичам суетата сляпа,

обичам и сърцето чисто,

но най-обичам през вратата

да дишам и предричам всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...