15 jul 2008, 20:04

През вратата

835 0 1

В минутите, провлачени от самотата,

прочетох тайната в очите на децата.

Разказа ми я сянката, едната,

която носи се насред полята.

 

Показа ми къде е суетата,

защо мирише на порок света,

прочете надписите във водата

и ги прошепна през греха.

 

Ловецо, хващай рат трънлива,

пропей през житните нивя,

разбий вратата полужива

и радвай се във самота.

 

Това е твоя чест и слово,

това е твойта мисъл нова -

да литнеш във простори голи

и да внесеш оттам обнова.

 

Да литнем всички в думи силни,

в души смирени, силни, строги,

да видим светлини обилни

и да прекрачим порти нови.

 

.....................

 

Обичам суетата сляпа,

обичам и сърцето чисто,

но най-обичам през вратата

да дишам и предричам всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...