В минутите, провлачени от самотата,

прочетох тайната в очите на децата.

Разказа ми я сянката, едната,

която носи се насред полята.

Показа ми къде е суетата,

защо мирише на порок света,

прочете надписите във водата

и ги прошепна през греха.

Ловецо, хващай рат трънлива,

пропей през житните нивя,

разбий вратата полужива

и радвай се във самота.

Това е твоя чест и слово,

това е твойта мисъл нова -

да литнеш във простори голи

и да внесеш оттам обнова.

Да литнем всички в думи силни,

в души смирени, силни, строги,

да видим светлини обилни

и да прекрачим порти нови.

.....................

Обичам суетата сляпа,

обичам и сърцето чисто,

но най-обичам през вратата

да дишам и предричам всичко.