dolly (Доли)
583 5254
16 mar 2007, 12:02

През времето 

  Poesía
478 0 6
През времето

Обичта си е моя, дори и към теб...
Ти не може да вземеш и зрънце от нея.
И аз не предчувствам, аз просто го знам,
ще стигнем до кея, където сивее
небето на делника и среща най-синьото
кристално море, без мазни петна,
без шум и надвикване. И ще мълчим,
загледани в него с присвити очи,
защото боли светлината
и трудно се чува през времето...
Ръцете ни няма да бъдат преплетени,
а морският бриз ще подмята край нас
водорасли – кафяви, прозрачни и сухи...
И хем ще сме заедно, хем няма да сме,
защото неточен тиктака часовникът,
защото във твойте гърди спи орел
с крилата си мощно и бавно издува ги,
а аз съм око на паун, от опашката,
и съм сляпа, но виждам с душата си...

© Доли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави и благодарност за подкрепата
  • Много е хубав стихът ти Доли!!!
    Потънах в него, препрочитах го многократно!
    Благодаря ти за удоволствието!
  • Благодаря ти, Мирослава
  • И ще мълчим,
    загледани в него с присвити очи,
    защото боли светлината
    и трудно се чува през времето...

    Много ми допадна това!
  • Благодаря, Христо
  • "И хем ще сме заедно, хем няма да сме,
    защото неточен тиктака часовникът,
    защото във твойте гърди спи орел
    с крилата си мощно и бавно издува ги,
    а аз съм око на паун, от опашката,
    и съм сляпа, но виждам с душата си..."

    Взаимно щом се допълвате и разбирате е чудесно!!!
    Поздрави, Доли!!!
Propuestas
: ??:??