През времето
Обичта си е моя, дори и към теб...
Ти не може да вземеш и зрънце от нея.
И аз не предчувствам, аз просто го знам,
ще стигнем до кея, където сивее
небето на делника и среща най-синьото
кристално море, без мазни петна,
без шум и надвикване. И ще мълчим,
загледани в него с присвити очи,
защото боли светлината
и трудно се чува през времето...
Ръцете ни няма да бъдат преплетени, ...