През времето
През времето
Обичта си е моя, дори и към теб...
Ти не може да вземеш и зрънце от нея.
И аз не предчувствам, аз просто го знам,
ще стигнем до кея, където сивее
небето на делника и среща най-синьото
кристално море, без мазни петна,
без шум и надвикване. И ще мълчим,
загледани в него с присвити очи,
защото боли светлината
и трудно се чува през времето...
Ръцете ни няма да бъдат преплетени,
а морският бриз ще подмята край нас
водорасли – кафяви, прозрачни и сухи...
И хем ще сме заедно, хем няма да сме,
защото неточен тиктака часовникът,
защото във твойте гърди спи орел
с крилата си мощно и бавно издува ги,
а аз съм око на паун, от опашката,
и съм сляпа, но виждам с душата си...
Обичта си е моя, дори и към теб...
Ти не може да вземеш и зрънце от нея.
И аз не предчувствам, аз просто го знам,
ще стигнем до кея, където сивее
небето на делника и среща най-синьото
кристално море, без мазни петна,
без шум и надвикване. И ще мълчим,
загледани в него с присвити очи,
защото боли светлината
и трудно се чува през времето...
Ръцете ни няма да бъдат преплетени,
а морският бриз ще подмята край нас
водорасли – кафяви, прозрачни и сухи...
И хем ще сме заедно, хем няма да сме,
защото неточен тиктака часовникът,
защото във твойте гърди спи орел
с крилата си мощно и бавно издува ги,
а аз съм око на паун, от опашката,
и съм сляпа, но виждам с душата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
