През времето
През времето
Често те сънувам
в дните си, Любими,
как заедно към рая
за ръце вървим,
сърцето в страст е,
вик и порив чудна,
докосване на устни,
но дали съм будна?
Това велико щастие,
което Бог ни прати,
от нежни трепети,
с докосване богати,
наслада ненаситна,
но времето лети,
със идващия ден
дали съня ще отлети?
Наднича Месечко
приведен в храсталака,
звездичките до него
му проправят път,
дори тополите отвън
привели са се в мрака,
за сбъдване на този сън
ведно да прикадят!
Лъчиста
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados
Харесах!
