13 mar 2021, 8:36

През всичките си дни 

  Poesía » Otra
479 1 4


Когато видиш отпечатъка
от времето на моето лице
и белезите ми останали
от дългото пътуване,
когато силата 
напуска моите ръце
и греховете ми  
остават непоправени

 

ти знай, през всичките си дни
аз носих те във моето сърце

и знаех – щеше да простиш,
защото много се обичахме.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прямо в сердце...
  • Много е хубаво!
  • Павлина. Този на който трябва да се прости, не заслужава. Благодаря ти че се отби и прочете.
  • Прошката е за даващия... Този, на който трябва да простим, може и да не заслужава... Не е наша работа да съдим или преценяваме... Прошката освобождава духа и оздравява тялото ни. Тя е висше благо, до което не винаги имаме прозрението да се докоснем... И отваря нови хоризонти... И се питам - когато безвъзвратно късно някой ни прости... заслужавало ли си е през всичките си дни да носим толкова тъга...
Propuestas
: ??:??