13 мар. 2021 г., 08:36

През всичките си дни

793 1 4


Когато видиш отпечатъка
от времето на моето лице
и белезите ми останали
от дългото пътуване,
когато силата 
напуска моите ръце
и греховете ми  
остават непоправени

 

ти знай, през всичките си дни
аз носих те във моето сърце

и знаех – щеше да простиш,
защото много се обичахме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прямо в сердце...
  • Много е хубаво!
  • Павлина. Този на който трябва да се прости, не заслужава. Благодаря ти че се отби и прочете.
  • Прошката е за даващия... Този, на който трябва да простим, може и да не заслужава... Не е наша работа да съдим или преценяваме... Прошката освобождава духа и оздравява тялото ни. Тя е висше благо, до което не винаги имаме прозрението да се докоснем... И отваря нови хоризонти... И се питам - когато безвъзвратно късно някой ни прости... заслужавало ли си е през всичките си дни да носим толкова тъга...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...