Mar 13, 2021, 8:36 AM

През всичките си дни

  Poetry » Other
785 1 4


Когато видиш отпечатъка
от времето на моето лице
и белезите ми останали
от дългото пътуване,
когато силата 
напуска моите ръце
и греховете ми  
остават непоправени

 

ти знай, през всичките си дни
аз носих те във моето сърце

и знаех – щеше да простиш,
защото много се обичахме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прямо в сердце...
  • Много е хубаво!
  • Павлина. Този на който трябва да се прости, не заслужава. Благодаря ти че се отби и прочете.
  • Прошката е за даващия... Този, на който трябва да простим, може и да не заслужава... Не е наша работа да съдим или преценяваме... Прошката освобождава духа и оздравява тялото ни. Тя е висше благо, до което не винаги имаме прозрението да се докоснем... И отваря нови хоризонти... И се питам - когато безвъзвратно късно някой ни прости... заслужавало ли си е през всичките си дни да носим толкова тъга...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...