14 sept 2004, 5:42

Презирам те

  Poesía
1.7K 0 0
Презирам те, защото съм зависим
от теб. Презирам те, Любов!
Убивам те и те погребвам мислено
в подготвен хладен в мене гроб.
Заравям те с ръцете си прозрачни,
затрупвам те със камъни и кандила,
заравям те, а после плача
и те изравям мъртва от пръстта.
И шепна в тъмното молитви
към свъсено, безрадостно небе,
неадресирани към нищо и към никого...
Дано ме чуят всички богове!
И някой чува. Оживяваш
по-истинска и силна от преди,
по-страстна... Остани такава.
Презирам те, но нужна си ми ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гриша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...