Презирам те, защото съм зависим
от теб. Презирам те, Любов!
Убивам те и те погребвам мислено
в подготвен хладен в мене гроб.
Заравям те с ръцете си прозрачни,
затрупвам те със камъни и кандила,
заравям те, а после плача
и те изравям мъртва от пръстта.
И шепна в тъмното молитви
към свъсено, безрадостно небе,
неадресирани към нищо и към никого...
Дано ме чуят всички богове!
И някой чува. Оживяваш
по-истинска и силна от преди,
по-страстна... Остани такава.
Презирам те, но нужна си ми ти!