31 dic 2006, 19:46

Презрение 

  Poesía
674 0 1
Вървя по улици, лъхащи студ. Зад всеки ъгъл се крие врагът. Животът ме мачка като буца пластелин. Всеки се мъчи над мен да е властелин. Едни гледат да те предадат. Най-боли, когато падаш от върхът. Животът те мачка. Врагът ти се надсмива. Пак печелиш. Той те мрази, Но не те презира.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??