31 dic 2006, 19:46

Презрение 

  Poesía
989 0 1
Вървя по улици, лъхащи студ. Зад всеки ъгъл се крие врагът. Животът ме мачка като буца пластелин. Всеки се мъчи над мен да е властелин. Едни гледат да те предадат. Най-боли, когато падаш от върхът. Животът те мачка. Врагът ти се надсмива. Пак печелиш. Той те мрази, Но не те презира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??