Dec 31, 2006, 7:46 PM

Презрение 

  Poetry
673 0 1
Вървя по улици, лъхащи студ. Зад всеки ъгъл се крие врагът. Животът ме мачка като буца пластелин. Всеки се мъчи над мен да е властелин. Едни гледат да те предадат. Най-боли, когато падаш от върхът. Животът те мачка. Врагът ти се надсмива. Пак печелиш. Той те мрази, Но не те презира.

© Димана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??