31.12.2006 г., 19:46 ч.

Презрение 

  Поезия
651 0 1
Вървя по улици, лъхащи студ. Зад всеки ъгъл се крие врагът. Животът ме мачка като буца пластелин. Всеки се мъчи над мен да е властелин. Едни гледат да те предадат. Най-боли, когато падаш от върхът. Животът те мачка. Врагът ти се надсмива. Пак печелиш. Той те мрази, Но не те презира.

© Димана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??