15 jul 2008, 9:55

Презрение

  Poesía
1.2K 0 5

Ти ме презираш!

Нима ти ям от паничката,

нима ти откраднах

лъжичката?

Нима ти пих

от чашата

застояла вода

или ти запалих одеялото?...

Ах! Да!

Имам дарбата да

изравям калта от

душата ти,

да те виждам без маската,

с която прикриваш

белега  на омразата,

застинал в поза

на сатир-романтик...

 

Не ми отговаряй!

Презирай ме!!!

Та ти не разбираш,

че твоята омраза

светла пътека трасира

пред моята крилата душа.

Лунно просветление!

А на тебе... скъпа!

ти носи само скръб,

яростна болка

... и омерзение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....