Jul 15, 2008, 9:55 AM

Презрение

  Poetry
1.2K 0 5

Ти ме презираш!

Нима ти ям от паничката,

нима ти откраднах

лъжичката?

Нима ти пих

от чашата

застояла вода

или ти запалих одеялото?...

Ах! Да!

Имам дарбата да

изравям калта от

душата ти,

да те виждам без маската,

с която прикриваш

белега  на омразата,

застинал в поза

на сатир-романтик...

 

Не ми отговаряй!

Презирай ме!!!

Та ти не разбираш,

че твоята омраза

светла пътека трасира

пред моята крилата душа.

Лунно просветление!

А на тебе... скъпа!

ти носи само скръб,

яростна болка

... и омерзение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...