Нел (Наталия Иванова) Нел (Наталия Иванова)
95
Jul 15, 2008, 9:55 AM

Презрение

  Poetry
1.2K 0 5

Ти ме презираш!

Нима ти ям от паничката,

нима ти откраднах

лъжичката?

Нима ти пих

от чашата

застояла вода

или ти запалих одеялото?...

Ах! Да!

Имам дарбата да

изравям калта от

душата ти,

да те виждам без маската,

с която прикриваш

белега  на омразата,

застинал в поза

на сатир-романтик...

 

Не ми отговаряй!

Презирай ме!!!

Та ти не разбираш,

че твоята омраза

светла пътека трасира

пред моята крилата душа.

Лунно просветление!

А на тебе... скъпа!

ти носи само скръб,

яростна болка

... и омерзение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0