Има хора сиви и безлични, 

влюбени в безнравствени неща. 
Носят дръзки чувства, архаични, 
нагло тъпчат бедната душа. 

Толкова са жалки и превзети - 
с думи разточителни от страх. 
Важните им смешни силуети 
отразяват скрития им грях. 

Егоисти, стискащи съдбата,
нещо във аванс да им даде.
Не открили свода на вратата
към доброто да ги поведе. 

Има хора толкова превзети
и с насмешка вдигнали глави, 
сякаш са от Господа наети
и към Дявола въртят очи. 

Тези хора нищо не обичат - 
даже скромната си голота. 
Те към чуждата надежда тичат 
и презират собствена съдба.