Zlatka` (Някоя)
114 159
31 jul 2010, 20:37

При майка всеки се завръща 

  Poesía
538 0 4

Зная, че тихо ще поплачеш

за кичурите бели във косите.

Макар че от млада се заричаш –

ето ги сълзите във очите.

Ти заплака и няма да те спра –

едно момиче тръгва си от теб.

И поема тя  пътя си сама –

с наученото вчера, с видяното от теб.

Ти знаеш, че ще бъде трудно,

но можеш ли изобщо да я спреш?

Ще се молиш всяка вечер будна

и ще чакаш  да ти звънне днес.

А тя ще дойде пак при теб във къщи,

когато животът умори я.

При майка всеки някога се връща –

за блага дума, за обич, за закрила.

 

© Някоя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??