Zlatka` (Някоя)
114 159
31 июл. 2010 г., 20:37

При майка всеки се завръща 

  Поэзия
539 0 4

Зная, че тихо ще поплачеш

за кичурите бели във косите.

Макар че от млада се заричаш –

ето ги сълзите във очите.

Ти заплака и няма да те спра –

едно момиче тръгва си от теб.

И поема тя  пътя си сама –

с наученото вчера, с видяното от теб.

Ти знаеш, че ще бъде трудно,

но можеш ли изобщо да я спреш?

Ще се молиш всяка вечер будна

и ще чакаш  да ти звънне днес.

А тя ще дойде пак при теб във къщи,

когато животът умори я.

При майка всеки някога се връща –

за блага дума, за обич, за закрила.

 

© Някоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??