При майка всеки се завръща
Зная, че тихо ще поплачеш
за кичурите бели във косите.
Макар че от млада се заричаш –
ето ги сълзите във очите.
Ти заплака и няма да те спра –
едно момиче тръгва си от теб.
И поема тя пътя си сама –
с наученото вчера, с видяното от теб.
Ти знаеш, че ще бъде трудно,
но можеш ли изобщо да я спреш?
Ще се молиш всяка вечер будна
и ще чакаш да ти звънне днес.
А тя ще дойде пак при теб във къщи,
когато животът умори я.
При майка всеки някога се връща –
за блага дума, за обич, за закрила.
© Някоя All rights reserved.
