6 feb 2020, 17:37

При стария дъб

  Poesía
760 0 0

Ще те прегърна,

за да усетя топлината ти,

за да се върна

при корените и земята си.

Ще те прегърна,

от слънчевата сила що си пил

да ме превърне

в лист зелен и клонка тънковита.

Ще те прегърна,

за да послушам трелите на птици.

За миг да зърна

свободата в техните зеници.

Ще те прегърна,

от сока си живителен да влееш в мен.

Ще се завърна

в тишината на столетния ти ден.

Пречистена

и слънчева,

и жива,

и песенна,

и нежна,

и щастлива

ще си отида -

прегръщаща,

прегръщана...

Любима!

С нозе в земята - корените твои.

С очи зелени - листи и простори.

С тъгата на отлитащата птица

и трепета на нощната звездица

ще си отида.

Но винаги ще се завръщам

при корена и при земята си.

За да ме има...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...