Feb 6, 2020, 5:37 PM

При стария дъб

  Poetry
763 0 0

Ще те прегърна,

за да усетя топлината ти,

за да се върна

при корените и земята си.

Ще те прегърна,

от слънчевата сила що си пил

да ме превърне

в лист зелен и клонка тънковита.

Ще те прегърна,

за да послушам трелите на птици.

За миг да зърна

свободата в техните зеници.

Ще те прегърна,

от сока си живителен да влееш в мен.

Ще се завърна

в тишината на столетния ти ден.

Пречистена

и слънчева,

и жива,

и песенна,

и нежна,

и щастлива

ще си отида -

прегръщаща,

прегръщана...

Любима!

С нозе в земята - корените твои.

С очи зелени - листи и простори.

С тъгата на отлитащата птица

и трепета на нощната звездица

ще си отида.

Но винаги ще се завръщам

при корена и при земята си.

За да ме има...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...