Забивам нокти във пръстта корава,
буца в гърлото ми мисълта забавя!
Свещта запалвам, питам и се моля:
„Добре ли си сега там, Татко... горе?”
Мрежа влажна погледът разпръсва,
цветя полагам, потреперват пръсти!
Като вулкан изригват ми сълзите,
гореща лава залива ми страните!
Студена плоча, но от снимката блестиш,
безмълвен, с очите пъстри ме следиш!
Поток от думи от душата си изливам,
водичка в сухата земя за теб наливам! ...