21 mar 2017, 23:13

При тебе идвам, мамо

  Poesía
1.7K 7 6

Днес идвам да те видя, мамо, 

с целувка - обич да подпиша, 

да те прегърна искам, мамо 

и аромата ти, да вдишам! 

 

Знам, че с трепет, ме очакваш 

или сънувала си ме, нощес, 

с надежда, всяка нощ замръкваш - 

от мене да получиш, вест! 

 

"На света си, мамо, най-красива!" - 

като малка казвах..."Помниш, нали?"

Вечно исках те - щастлива, 

да нямаш неволи,  да не те боли... 

 

Тревогите и грижите за мен, 

са оставили в косите, бели дири, 

а между бръчиците фини, като в плен - 

любов безмерна, от очите ти извира! 

 

Аурата ти, мамо, знам - ме пази! 

Пред теб единствено - ще коленича! 

Проблясват две сълзи, като елмази,

при думите "Прости!" и "Много те обичам!" 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

4 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Боби! Вдъхновен ден ти желая!
  • Прекрасно е Пепи, поздравления
  • Сърдечно благодаря, Младене! И за вниманието, и за подкрепата! Приятна вечер ти желая!
  • Чудесно написано - с невероятна и неподкупна искреност. Давам ти гласа си и на добър час в конкурса, Пепи! Успех!!!
  • Благодаря, Еси!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...