Мълчи! Чайникът мълчи!

Чаят е сварен, звездите изсветляват...

Идва време за закуска, а къде си ти?

Идват светли дни, прибираш се!

Тиха е постелята ми и тя мълчи!

Разказва за сънища капризни,

където аз и ти,

разказваме истории с целувки...

Тиха е и стаята, уви мълчи!

От прозорецът се виждат две звезди - очи!...

Къде си ти?

Тук си, във сърцето!

И гласчето ти мълчи!

Тихо спи! Нека спи!

Блажено утро!

Прибираш се, нали!

Аз те чакам! Душата ми мълчи,

но пее тиха песен :

"Прибери се ти!"...

И гласът ми, някак си мълчи,

но твойто име тихичко шепти...