7 авг. 2024 г., 08:17

Прибираш се

443 1 0

Мълчи! Чайникът мълчи!

Чаят е сварен, звездите изсветляват...

Идва време за закуска, а къде си ти?

Идват светли дни, прибираш се!

 

Тиха е постелята ми и тя мълчи!

Разказва за сънища капризни,

където аз и ти,

разказваме истории с целувки...

 

Тиха е и стаята, уви мълчи!

От прозорецът се виждат две звезди - очи!...

Къде си ти?

Тук си, във сърцето!

 

И гласчето ти мълчи!

Тихо спи! Нека спи!

Блажено утро!

Прибираш се, нали!

 

Аз те чакам! Душата ми мълчи,

но пее тиха песен :

"Прибери се ти!"...

И гласът ми, някак си мълчи,

но твойто име тихичко шепти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...