Мълчи! Чайникът мълчи!
Чаят е сварен, звездите изсветляват...
Идва време за закуска, а къде си ти?
Идват светли дни, прибираш се!
Тиха е постелята ми и тя мълчи!
Разказва за сънища капризни,
където аз и ти,
разказваме истории с целувки...
Тиха е и стаята, уви мълчи!
От прозорецът се виждат две звезди - очи!...
Къде си ти?
Тук си, във сърцето!
И гласчето ти мълчи!
Тихо спи! Нека спи!
Блажено утро!
Прибираш се, нали!
Аз те чакам! Душата ми мълчи,
но пее тиха песен :
"Прибери се ти!"...
И гласът ми, някак си мълчи,
но твойто име тихичко шепти...
© Добромир Иванов Всички права запазени