Причастие

19 ene 2017, 12:37

Poesía

340 0 2

ПРИЧАСТИЕ

Как приличаш на пролетта –

млада, буйна и всеотдайна

и ухаеш на полски цветя,

на тревите и техните тайни.

Във очите ти слънце блести,

във косите ти вятър се рови.

Любовта като извор струи

от сърцето ти с пориви нови.

Пеят птиците с твоите устни

с глас вълшебен, омаен и див,

а мечтите със тебе препускат

във деня възроден и красив.

Във душата си – чиста обител –

пречисти ме, мой Ангел – спасител!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-19T22:42:25+02:00

Нежно, много красиво.Финалът е силен!
contessa (Светла Асенова)

2017-01-19T20:47:24+02:00

Хубаво...