Причастие
ПРИЧАСТИЕ
Как приличаш на пролетта –
млада, буйна и всеотдайна
и ухаеш на полски цветя,
на тревите и техните тайни.
Във очите ти слънце блести,
във косите ти вятър се рови.
Любовта като извор струи
от сърцето ти с пориви нови.
Пеят птиците с твоите устни
с глас вълшебен, омаен и див,
а мечтите със тебе препускат
във деня възроден и красив.
Във душата си – чиста обител –
пречисти ме, мой Ангел – спасител!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados
