Причина винаги ще има
Щом душо си така ранима
Силна си и крехка
Даже си чуплива
Грешна и горчива
Но винаги си жива
В кърви и сълзи
В хули и беди
Паднала и мрачна
За някой неудачна
Вървиш и си прозрачна
Бесена и клана
Пъхана в катрана
В прахта захвърлена
Изнасилена отхвърлена
Обичана и мамена
С болка хранена
със сълзи напоена
Вървиш силна и калена
От любов окрилена
Причина винаги ще има
По важно е да е лечима
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados