ПРИЧУДЛИВА СЯНКА

Причудливата сянка

на нощния влак

ме отнася във вихъра

на времето.

Спирам да отдъхна

за малко…

После тръгвам

в неясна посока.

Целенасочено устремена

се лутам във водовъртежа

на изтерзаната наивност.

Връхлитат ме мисли,

страхове, падения…

Измислям си име –

просто - с три букви:

главни, отчетливо прости…

Слагам глагол в бъдеще време

и тръгвам напред.

Спирам…

Вървя…

И сричам.

Не се домогвам до истина,

само минало

с три букви.

Настояще без бъдеще.

Страхливо се

надвесвам над себе си.

Сега или никога!

Сега…

И тръгвам отново…