25 nov 2010, 19:08

Причудлива сянка

669 0 0

 

ПРИЧУДЛИВА СЯНКА

 

Причудливата сянка

на нощния влак

ме отнася във вихъра

на времето.

Спирам да отдъхна

за малко…

После тръгвам

в неясна посока.

Целенасочено устремена

се лутам във водовъртежа

на изтерзаната наивност.

Връхлитат ме мисли,

страхове, падения…

Измислям си име –

просто - с три букви:

главни, отчетливо прости…

Слагам глагол в бъдеще време

и тръгвам напред.

Спирам…

Вървя…

И сричам.

Не се домогвам до истина,

само минало

с три букви.

Настояще без бъдеще.

Страхливо се

надвесвам над себе си.

Сега или никога!

Сега…

И тръгвам отново…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...