Причудлива сянка
ПРИЧУДЛИВА СЯНКА
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето.
Спирам да отдъхна
за малко…
После тръгвам
в неясна посока.
Целенасочено устремена
се лутам във водовъртежа
на изтерзаната наивност.
Връхлитат ме мисли,
страхове, падения…
Измислям си име –
просто - с три букви:
главни, отчетливо прости…
Слагам глагол в бъдеще време
и тръгвам напред.
Спирам…
Вървя…
И сричам.
Не се домогвам до истина,
само минало
с три букви.
Настояще без бъдеще.
Страхливо се
надвесвам над себе си.
Сега или никога!
Сега…
И тръгвам отново…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Стефанова Всички права запазени
