3 abr 2011, 22:26  

Приемам ги все по-спокойно

  Poesía » Otra
673 0 1

Поредното парче метал,
забито във гърдите,
поредният приятелски шамар,
поредното разкритие,
поредната избълвана печал,
родена след измъчване,
поредната усукана душа
до болка от изкълчване,
пореден невъзможен жест
да прободеш до яростност
поредният предъвкан нерв,
съсухрил се от старост.

 

 

Публикувано във:

  • "4", еКнига 2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!

    поредният приятелски шамар,
    поредното разкритие,
    поредната избълвана печал...

    А дали е така...
    Понякога стоим прекалено близо до себе си... може би отдалечавайки се нещата биха изглеждали по друг начин...
    Човек трудно разбира себе си... затова има нужда от приятелите... и "приятелският шамар" почти винаги е шоковата терапия...

    Преживяно и установено...

    Харесах!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...