3 апр. 2011 г., 22:26  

Приемам ги все по-спокойно

679 0 1

Поредното парче метал,
забито във гърдите,
поредният приятелски шамар,
поредното разкритие,
поредната избълвана печал,
родена след измъчване,
поредната усукана душа
до болка от изкълчване,
пореден невъзможен жест
да прободеш до яростност
поредният предъвкан нерв,
съсухрил се от старост.

 

 

Публикувано във:

  • "4", еКнига 2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!

    поредният приятелски шамар,
    поредното разкритие,
    поредната избълвана печал...

    А дали е така...
    Понякога стоим прекалено близо до себе си... може би отдалечавайки се нещата биха изглеждали по друг начин...
    Човек трудно разбира себе си... затова има нужда от приятелите... и "приятелският шамар" почти винаги е шоковата терапия...

    Преживяно и установено...

    Харесах!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...