Приеми песента ми любовна,
тя е чиста, кристална, вълшебна
и за твоята същност чаровна,
като дар за душата потребна!
Не мисли, че е среща случайна,
ти за мене си ангел господен.
Поверих ти изстрадана тайна
във деня от тъга съпроводен.
И се влюбих!... Защо ли?... Не зная!
Ти в очите приличаш на Нея,
а пък тази любовна омая
ме зарежда, с надежда живея!
Не разбирам как стават нещата...
как мъжът и жената се влюбват.
Мъдреците твърдят: "На Земята
без любов се душата погубва".
Любовта ми не те задължава,
безусловна, но не непристойна.
И пред ближни не те унижава,
че да бъдеш за обич достойна!
17,40 ч., 14 септември 2008
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados