10 dic 2015, 18:01

Приеми ме

Poesía » De amor

660 0 13

Приеми ме добра и различна,
аз не нося напудрена маска,
предпочитам да бъда безлична,
а не с чужда, фалшива окраска.

Приеми и, че мога да страдам
от човешки съдби непознати,
приеми, че и мога да падам,
от шамари на друг... осъзнати.

Приеми, че съм предана, вярна
и за теб ще преплувам морета,
приеми и че много ти вярвам,
ти за мен си кристална планета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kalia1117 (Лили Вълчева)

...!!!...

2015-12-19T11:36:11+02:00
nezemna (Неземна)

Благодаря ти, Никола!!!

2015-12-11T18:02:52+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Нписано искрено и с надежда за сбъдване!Браво Цвети!
Харесах и оценявам!Поздрави от мен!!

2015-12-11T15:12:17+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

...!!!

2015-12-11T11:22:55+02:00
nezemna (Неземна)

Stambo (Адриан Стамболиев): Да, понякога истината ни се струва като утопия, за жалост! Идва момент в който се научаваме да се раздаваме, без да питаме трябва ли и тогава започваме да изричаме само истината, а отстрани изглеждаме луди или будали! Обичам да се раздавам и да говоря истината! Благодаря ти!!

Dimitrov67 (Валери Димитров): Ех, Валери, ако не си ти, къ, че праим!!! Наистина е по-добре твоя вариант, но аз никога не съм разбирала от поезия и съм го написала спонтанно и много се радвам, че забелязваш, такива дребни наглед грешки, ама както знаем, малките камъчета обръщат каруцата!!! Винаги ще съм ти благодарна, когато посочваш грешките ми! Благодаря ти от сърце и за хубавия коментар! Трогната съм!

2015-12-11T11:22:12+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0