10.12.2015 г., 18:01

Приеми ме

657 0 13

Приеми ме добра и различна,
аз не нося напудрена маска,
предпочитам да бъда безлична,
а не с чужда,  фалшива окраска.

Приеми и, че  мога да страдам
от човешки съдби непознати,
приеми, че и мога да падам,
от шамари на друг... осъзнати.

Приеми, че съм предана, вярна
и за теб ще преплувам морета,
приеми и че много ти вярвам,
ти за мен си кристална планета.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...!!!...
  • Благодаря ти, Никола!!!
  • Нписано искрено и с надежда за сбъдване!Браво Цвети!
    Харесах и оценявам!Поздрави от мен!!
  • ...!!!
  • Stambo (Адриан Стамболиев): Да, понякога истината ни се струва като утопия, за жалост! Идва момент в който се научаваме да се раздаваме, без да питаме трябва ли и тогава започваме да изричаме само истината, а отстрани изглеждаме луди или будали! Обичам да се раздавам и да говоря истината! Благодаря ти!!


    Dimitrov67 (Валери Димитров): Ех, Валери, ако не си ти, къ, че праим!!! Наистина е по-добре твоя вариант, но аз никога не съм разбирала от поезия и съм го написала спонтанно и много се радвам, че забелязваш, такива дребни наглед грешки, ама както знаем, малките камъчета обръщат каруцата!!! Винаги ще съм ти благодарна, когато посочваш грешките ми! Благодаря ти от сърце и за хубавия коментар! Трогната съм!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...