Трепти по устните ти – безименна и истинска,

в очите ти потъва безметежно.

С гласа ти шепне – наивно-сладка, искрена,

в сърцето ти притихва нежно.

Ти търсиш Любовта в света край теб.

Търси, момче! Щом нямаш друга работа.

Но тя е в тебе. Сладка като мед,

отнемащо дъха красива, чакаща.

Закрила търси. Нощем те завива

и слага глава на коляното ти.

И всяка сутрин, щом станеш, пак откриваш

следите от сълзи по одеялото си.

Да я признаеш иска. Малка, щурава,

до тебе тича вечер, дърпа ти косата.

Но ти не я поглеждаш… А тя така е хубава,

че сякаш тя ти свети в тъмнината.

Да я прегърнеш иска. Да ù кажеш –

„Добре си ми дошла, и заповядай!”

Не я отричай. Само ти го можеш –

от нея обич взимай, но и обич давай.