Пригасено фитилче
/в памет на Влади/
Може би сте виждали чудаци
в раните сипещи солта на земята,
задушени в огъня стихове,
пригасени с пръсти фитили?!?
Ходят с окъсаните си палта...
Протрити до дупка гащите...
Усещането - такова, че
времето не е наше.
Времето сега е за други,
за тях също тежкото остана.
От хляба със мъка са луди.
Неми са им камбаните.
Такива сега са на власт
и някога, по нощите,
ще озъбят вълчата паст
и ще ни вземат душите.
Ще си припомним орисани,
луднали от безумие,
редовете изписани,
изречените думи.
"Отче наш" се излива...
Спомняш си греховете...
Като на кол - на молитва
ще разпънат и стиховете...
Ще ни скрие черна вода.
Ще забравят последния дъх.
Кой ще помни бил и била?!?
И над нас ще е мъх...
Свещ дели ни сега от тъмата -
нека е в рими последният стон!
Като мярка въобще за нещата -
поезия камертон!
Така ни учи тука животът -
сълзите си да не изтриваме!
Скърцане със зъби...Хомота...
и ненавреме умиране...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
много ми е тъжно, мъчно... а ти си сътворил нещо много истинско, сигурна съм, че Влади се е усмихнал от горе...
