Приготвяне на пилешка супа

Нарязваш ядовете с лука -

сълзите рукват на потоп.

Не плачеш. Октопода си улучил!

Подсмърчаш като в опело.

Размазва олиото словореда

в деветата вълна от сол.От топлото

загубваш смелост и люто чили

за капак затваря тоя ад.

От другото посипваш щедро:

от всяка твар зелена смес

(как всичко ми понамирисва

на уличен поток след шест –

клошари, котки, кучета, коли

и общата сънливост в здрача,

но въпреки това – как крачи

пионка всяка в своя ред).

Месото, морковите – на снаряди.

Едно перо все още се мотае

из въздуха на кухненския бокс -

репортери от ранния блок го улавят.

Почти е утро. Бие седем.

Разтварям се като жълтък

във врящото гърне на понеделник.

Виновна съм, че епицентърът

на световния мир ми е чужд.

Правя си супа без рецептурник.

На европейското бъдеще не му пука

каква е моята мярка за вкус.