Mar 3, 2014, 2:51 PM

Приготвяне на пилешка супа

  Poetry
532 0 0

Приготвяне на пилешка супа

 

Нарязваш ядовете с лука -

сълзите рукват на потоп.

Не плачеш. Октопода си улучил!

Подсмърчаш като в опело.

 

Размазва олиото словореда

в деветата вълна от сол.От топлото

загубваш смелост и люто чили

за капак затваря тоя ад.

 

От другото посипваш щедро:

от всяка твар зелена смес

(как всичко ми понамирисва

на уличен поток след шест –

 

клошари, котки, кучета, коли

и общата сънливост в здрача,

но въпреки това – как крачи

пионка всяка в своя ред).

 

Месото, морковите – на снаряди.

Едно перо все още се мотае

из въздуха на кухненския бокс -

репортери от ранния блок го улавят.

 

Почти е утро. Бие седем.

Разтварям се като жълтък

във врящото гърне на понеделник.

Виновна съм, че епицентърът

 

на световния мир ми е чужд.

Правя си супа без рецептурник.

На европейското бъдеще не му пука

каква е моята мярка за вкус.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...