Тръгнала една муха

на разходка под дъжда

и държала в пипалце

теменужено листце.

Пазела се от дъжда,

смело крачела в торта

и с ботушките си бели

на бунището къде ли

не напъхала носле

и не ровнала с ръце.

Търсела си шоколад.

Не че толкова от глад

тя примирала; едва ли

майка й ще я забрави!

Ала пусто любопитство

я подтиква напористо!

Тя се спускала, кръжала

и така я наваляло,

че намокрила крачката

и настинала, горката!

Върнала се прималяла

и на масата съзряла

чашка чай от боровинки

и капинки, и малинки.

На ръба се покачила,

в течността се потопила.

„Мамо, виж – една муха!“

„Не я пипай със ръка!“

„За трофей  на котарака

ще я сложа на мустака!“

Трепнала с крилца мухата,

сбрала в шепички душата

и замахала с все сили,

литнала и се спасила.