feq (Мария Панкова)
26 28
13 mar 2011, 14:40

Приказка 

  Poesía
1109 0 2

Аз се завръщам -  дрипава блудница,

къде ли не бродих - разблудна безсънница,

но ето ме вкъщи, у мене, в плътта ми

и, простете, но никак не тежите на съвестта ми.

 

 

Грабех и влачех, твърдях, че обичам,

покорно ви се давах и крещях, че ви се вричам,

а после ставах и тръгвах - жестока и зла,

добротата си обесих на вашата молба.

 

 

Издрах лицата ви красиви,

но само тъй изглеждахте ми живи,

на парчета ви разбих душите

и в краката ми търкаляха ви се главите.

 

 

Но мене по-жестоко ме болеше

и омразата ми страшно ме топеше,

защото бяхте празни и фалшиви,

а ви вярвах, че мечтата ми сте въплътили.

 

 

И след всяка среща с гадните ви маски

си тръгвах мъртва от омразните ви ласки,

но сега съм вкъщи, у мене, в плътта ми

и простете, но никак не тежите на съвестта ми.

 

                     *  *  *

 

А дали в мрачна приказка

ви бутнах без да питам,

създадох ви - измислени герои -

и най-подир не ви простих,

че не въплътихте моя стих ?

 

© Мария Панкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи леко апокалиптично, явно е твоя стил на изразяване. Тейк ит ийзи, Фея. Успех занапред (а те чака и работа над стила)...Барона
  • Интересна приказка, странно как никой не те е поздравил. Темата е болна, харесах начина, по който си я пресъздала. Поздрави.
Propuestas
: ??:??