Приказка
Аз се завръщам - дрипава блудница,
къде ли не бродих - разблудна безсънница,
но ето ме вкъщи, у мене, в плътта ми
и, простете, но никак не тежите на съвестта ми.
Грабех и влачех, твърдях, че обичам,
покорно ви се давах и крещях, че ви се вричам,
а после ставах и тръгвах - жестока и зла,
добротата си обесих на вашата молба.
Издрах лицата ви красиви,
но само тъй изглеждахте ми живи,
на парчета ви разбих душите
и в краката ми търкаляха ви се главите.
Но мене по-жестоко ме болеше
и омразата ми страшно ме топеше,
защото бяхте празни и фалшиви,
а ви вярвах, че мечтата ми сте въплътили.
И след всяка среща с гадните ви маски
си тръгвах мъртва от омразните ви ласки,
но сега съм вкъщи, у мене, в плътта ми
и простете, но никак не тежите на съвестта ми.
* * *
А дали в мрачна приказка
ви бутнах без да питам,
създадох ви - измислени герои -
и най-подир не ви простих,
че не въплътихте моя стих ?
© Мария Панкова All rights reserved.
