Вятърът леко краката ми докосва..
Очите празни... Сърцето мълчи..
Думи търся - нека приказката да продължи!
На краката си пантофки 
ще подложа
и ще бягам,
докато в гръб Слънцето не пресрещна...
Ако вятърът не ме подсеща,
че боса съм сега,
бих пробягала света,
а люляците ще пръскат своя аромат.
Пантофките ще събуя и
боса ще бягам по окосената
трева и
лека целувка на умора,
би ме навестила,
а миризмата на кафе
света ще обиколи, безброй 
сетива покорила.
Листата танцуват...
Но сърцето отново мълчи...
Стрелвам се напред и слушам 
ритъма на милиони сърца...
А букети полски
неравномерно се клатушкат в
танца на развълнувани деца.
И пак ритъм...
И пак тишина...
Пантофките хвърлих някъде в полята,
но пак бягам напред
и гърба на Слънцето търся...
Засипана от цветя,
Приказката
следвам...