16.06.2010 г., 9:45

Приказка

782 0 0

Вятърът леко краката ми докосва..
Очите празни... Сърцето мълчи..
Думи търся - нека приказката да продължи!
На краката си пантофки 
ще подложа
и ще бягам,
докато в гръб Слънцето не пресрещна...
Ако вятърът не ме подсеща,
че боса съм сега,
бих пробягала света,
а люляците ще пръскат своя аромат.
Пантофките ще събуя и
боса ще бягам по окосената
трева и
лека целувка на умора,
би ме навестила,
а миризмата на кафе
света ще обиколи, безброй 
сетива покорила.
Листата танцуват...
Но сърцето отново мълчи...
Стрелвам се напред и слушам 
ритъма на милиони сърца...
А букети полски
неравномерно се клатушкат в
танца на развълнувани деца.
И пак ритъм...
И пак тишина...
Пантофките хвърлих някъде в полята,
но пак бягам напред
и гърба на Слънцето търся...
Засипана от цветя,
Приказката
следвам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...